Ученичката Християна Иванова от 10 а клас бе отличена с първо място за литературно есе на тема "Аз и моето семейство " в литературен конкурс организиран от МКБППМН - Община Карлово.
Можете да прочетете и самото есе, което публикувахме в сайта на училището.
Аз и моето семейство
(есе)
Семейството е най- малкият градивен елемент на всяка общност и народ. То е малко общество съставено от хора, които изграждат личности с ценности. Колко голямо или малко е то няма значение. Важно е колко сплотено и единно е. Моето семейство не е голямо, но е сплотено и задружно. Всички проблеми решаваме заедно. Болката, несгодите, трудностите от всекидневието борим заедно и това ни прави по-силни. Моите родители дават на мен и брат ми това, което могат да си позволят. Най- важното, което са ни дали се нарича “живот“. И двамата сме късметлии, защото не сме изоставени и захвърлени като ненужна вещ на произвола на съдбата. Напротив, нашите родители са винаги до нас и ни обичат, обградени сме от любов и топлина. Благодарна съм на родителите си, че са до нас, че мога да ги наричам “майка“ и “татко“. Ако имах възможност да избирам в какво семейство да се родя, щях да избера тях. Родителите ми не са ме пренебрегнали никога, каквото съм искала съм получавала, а когато не е било възможно да получа нещо съм проявявала разбиране. Аз не искам скъпи подаръци и вещи, а внимание и обич. Родителите ми ми помагат да бъда човек, не перфектен, а истински човек- с голямо сърце и изградени ценности. Не е лесно да си родител, освен да дадеш живот е важно и да изградиш личност като помагаш и насърчаваш детето си, даваш му личен пример. С брат ми често се караме, казваме си обидни думи, в които не вярваме, но не допускаме тези думи и лоши моменти да застанат между нас и да ни разделят. Знам, че винаги мога да разчитам на него и че мога да му имам безкрайно доверие. Родителите ми често ни казват, че всеки избира своя път в живота и че за да остави някаква следа в живота си човек трябва да следва човешките принципи и добродетели - да помага на нуждаещия се, да даде на онзи, който няма. Учат ни да бъдем хора достойни за уважение, не да изтъкваме себе си с безсмислени думи. Благодарна съм на Господ, че имам семейство, в което съм обградена от любов и че има разбирателство в дома ни. Знам, че родителите ми искат да сме щастливи, да бъдем успешни в живота и да не ни липсва нищо на мен и брат ми. Има моменти в живота на човек, когато му се иска да е далеч от семейството, да бъдем самостоятелен. Но точно в тези моменти осъзнаваме, че тези хора, които са нашето семейство са ни скъпи, че те са наша постоянна опора и че ни обичат безкрайно и безрезервно.Човек може да обиколи света, да живее на много и различни места, да не се връща често в родното си място, но в сърцето му винаги си остава семейството- хората, които той обича и цени, онзи малък свят, който всеки от нас носи със себе си винаги и навсякъде. Малкият свят, който съхранява човешкото във всеки от нас!
Автор- Християна Димитрова Иванова, ученичка от 10А клас в ПГИ”Тодор Г. Влайков”- гр. Клисура, 17 години, ръководител- Ненка Кунчева
