Тодор Генчов Влайков

Тодор Генчов Влайков

Печат

РОДНО МЯСТО И ЖИЗНЕНА СРЕДА

Пирдоп е един от ония наши малки градове, които преди Освобождението са били запазени от бурите на големите народни движения. В тоя градец се ражда Тодор Влайков през 1865 год. на 13 февруари. Баща му не оставял семейството си в нужда, защото не се боял от работата. Отначало бил тъкач, а после, понеже бил грамотен, по препоръка на местен чорбаджия, станал селски рабушчия (бирник). След Освобождението, той си опитал щастието да стане кръчмар, обаче не му провървяло и се върнал към земеделието и каруцарството.

Майката била същински тип на българска примерна домакиня и жена. Тя се отличавала със своята кротост, женственост и любвеобилие. Дето чуела болни, тя се притичала на помощ с каквото могла. Пригледвала недъгави, раздавала от скътания излишък на бедните и на всеки, който похлопа на нейното кротко сърце. По инстинкт и духовно родство малкият Тодор бил по-близък с майка си, отколкото с бащата. И тя му поверявала всички важни поръчки, които е трябвало да се извършат скритом от бащата. На него тя възлагала да обикаля болни, да раздава помощи, да се осведомява за нуждите на близки и далечни. Тая благотворителна служба му дава възможност да изучи живота на своите съграждани, да се срещне с разнообразни характери и да надникне в човешката неволя. Наследил от майка си любов към хората, Влайков се явявал сред страдащите и немощните не като обикновен наблюдател, а с живото, топло чувство на брат, комуто не е безразлична участта на хората. Влайков със семейството си някъде около 1901г. в Пирдоп

Още от детинство, е запазил скъпи спомени и чувства за девет години по-големия си брат Алипий, който също така е възприел от майката всичките й благородни качества. Още когато Тодор бил на пет години, брат му го научил да чете. Първоначалното образование, след домашните уроци, Тодор започнал в родния си град, къдетоучил до II клас(днес 6 клас). Това било през 1876 година. Въстанията му попречили да продължи учението си другаде. Покрай учебните предмети в училището, бъдещият писател за пръв път се запознал с особената наслада от стихотворенията, които им давали да учат наизуст. Случайно, тутакси след Освобождението, през града минал някакъв пътуващ книжар. От него Влайков купил стихосбирката "Избавление" на Вазов. Скоро научил всички стихове от нея и често ги рецитирал насаме. Неусетно у него се пробудил вроденият поетичен дар. По подражание на Вазов, Влайков опитва да пише първите си стихове. Интересът му към поезията се подклаждал и от книгите, които брат му Алипий, учител и библиотекар в Пирдоп, занасял вкъщи за малкия читател. От тия книги в паметта му останали "Злочеста Кръстинка" от Ил. Р. Блъсков, "Наводнението на Дунава" и др.През 1878-79 година той постъпва като ученик в II клас на Софийската гимназия. Както и досега, той бил прилежен и не занемарявал уроците си. Но все пак намирал време да чете и произведенията на руските класици - Пушкин и Лермонтов, а по-нататък Гогол и Тургенев]. Повишеният интерес към литературата между някои ученици от това време сближава Влайков с д-р Кръстев, Никола Висковски и Никола Минков, все ученици в гимназията, и с тях образува един литературен кръжец. . Примерен и трудолюбив ученик, Влайков неуморно чете книги вън от училището и следи периодическите списания, които му попадат под ръка.

 


 

Студент в Москва, запознаване с народничеството и създаване на първата кооперация

Завършвайки гимназията Влайков се надява да получи държавна стипендия и мечтае да следва литература. Има възможност да замине на Запад. Но във въображението му се чертае образът на Русия, която го влече.През 1885г., със стипендия отпусната от Министерството на народното просвещение, Влайков постъпва във филологическия факултет на Московския университет. Още незавършил годината, поради Сръбско-българската война, студентът трябва да се върне в България. Когато след войната заминава отново да продължи учението си, Влайков постъпва в отдела по славистика без ентусиазъм. Сухите филологически занятия не го влекат и той със жар чете съчиненията на руските публицисти-народници Писарев,Лавров,Михайловски,Кареев. Най-силно го сближава с идеите на народничеството известният публицист Николай Михайловски, чието съчинение "Що е прогрес?" окончателно определя неговите обществени убеждения на човек, решен предано и всеотдайно да служи на народа си. Влияние върху младия Влайков оказва и Лев Толстой с философско-моралистичните си произведения, а съчиненията на Глеб Успенски му посочват селото като поле за жива дейност.

През 1888 год. Влайков окончателно скъсва с университета. Пътят му го води към народа. Ще работи за народа, ще пише за народа и ще живее с народа.Завръща се в Пирдоп  и е назначен за главен учител в местното Ш-класно училище.Тук развива активна обществена дейност - създава общинска библиотека, организира местно дружество на учителите.През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в с. Мирково първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”.

 Временно заема длъжността учител в Търновската гимназия. Като учител през 1891 г. той забелязва факта, че читанката, по която се обучават децата в отделенията. не отговаря на новото време и на напредналия характер в образованието на децата. Влайков решава да напише читанка за IV отделение, която има голям успех. Това го насърчава да състави читанки за І ІІ и ІІІ отделения, които са ползвани години наред.

 С помощта на д-р Кръстев става училищен инспектор в София през1892 до 1894г. Недоволен само от административната си работа, през 1893г Влайков създава и едно народообразователно дружество, което трябва да разшири своята дейност из цяла България. Министър на просветата в новото правителство е Васил Радославов. Той започва грубо да се намесва в дейността на инспектора, за да нарежда учителския персонал по чисто партийни съображения. Внушават и на Влайков, че не е удобен за тая длъжност. Напуска я, за да учителствува в Софийската мъжка гимназия с предмети руски и български езици. Повече от две години заема той място на гимназиален учител, обаче без увлечение. През 1895г става един от основателите на Българския учителски съюз. и е негов председател през 1898 г., като дълги години списва и неговия печатен орган в-к. "Съзнание".През 1900г. Влайков става действителен член на БКД( Българско книжовно дружество), сега БАН.


Политическата дейност на Тодор Влайков

Промените в политическия живот след управлението на Стефан Стамболов го заставят да се замисли върху нашата политическа действителност. Тя буди у него желанието да й се противопостави с нови хора, с нови идеи. През 1895 г. Константин Стоилов разтуря Народното събрание и обявява нови избори. Влайков и д-р Кръстьо Кръстев, решават да се кандидатират за народни представители - първият в Пирдоп, а вторият в Казанлък. Претърпяват неуспех.

През 1900 г. Влайков става член на Демократическата партия. Но отвратен от службогонството и липсата на морал, през юли 1905 г., Тодор Влайков, заедно с т. нар. "млади демократи" напускат Демократическата партия - пряк наследник на старата Либерална партия, за да основат нова политическа формация - Радикалдемократическа партия.

На 1 октомври 1902 г. под редакцията на Тодор Влайков излиза първият брой на списание "Демократически преглед", превърнало се по-късно в идеен център на РДП. Летоброенето на Радикалдемократическата партия започва от юли 1905 г. - когато е избран временен централен комитет, чиято основна цел е да подготви свикването на учредителен форум. Първият конгрес на РДП се провежда през август 1906 г. На него се приемат устав и програма на партията. Конгресът избира нов централен комитет в състав: Тодор Влайков - секретар и касиер, Илия Георгов- редактор на вестник "Демократ" (печатно издание на РДП), Найчо Цанов, Стефан. Гидиков .

Още през 1891 г. Тодор Влайков създава първата българска кооперация в с. Мирково (Софийска област), а през 1907 г. РДП става инициатор за формирането на Съюза на кооперациите в България.

Като активен участник в политическия живот Влайков е депутат в V Велико народно събрание и в ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХVІІІ, ХХ, ХХІ и ХХІІ Обикновено народно събрание.

След 9 юни 1923 година той като че вижда пред себе си края на дълга, 30-годишна политическа кариера. През 1922 Влайков се включва в коалицията Конституционен блок, а през 1923 г. участва в образуването на Демократическия сговор, защото според него това е единствената възможност да се опази България от ново издание на нечия диктатура, подобна на управлението на Александър Стамболийски..

. В началото на 1924г. голяма част от членовете на РДП се отделят от Сговора, но Влайков остава в него до 1931г., когато се оттегля от активна политическа дейност.


 Литературна дейност на Влайков до 1897г.

 Под влияние на Вазовата стихосбирка „Избавление” у Влайков неусетно се пробужда вроденият поетичен дар. Но преди да се опита в белетристиката, Влайков търси себе си в поезията по подражание на Вазов. Първите си стихотворни опити той изпраща на редактора на "Периодическо списание" Васил Стоянов. Не били отпечатани, тъй като нямали качества на художествени произведения. И все пак, от тоя подражателен период Влайков успял да отпечата няколко стихотворения в пловдивския в. "Марица" под общо заглавие "Македонски сълзи" (1883).

  Разкази започва да пише като ученик в VI клас през 1884 г.. В 1885 г. довършва първият си разказ "Седянка",отпечатан в сп. "Народен учител" и "Златко [(Разказ на една бабичка)]", отпечатан в „Периодическо списание”. Още като гимназист, Влайков е свързан с трайно приятелство с бъдещия редактор на сп. „Мисъл” и създател на кръга „Мисъл, д-р Кръстьо Кръстев.

Повлиян от народническите идеи, като студент в Москва, през 1888г., той пише първата си битова повест „Дядовата Славчова унука”. Изпраща я на брат си Алипий, който я публикува в „Периодическо списание” на следващата година. Следват творби като „Леля Гена” (1890г.), „Косач” (1890г.) „Чичо Стайко” (1892), „Ратай” (1892), „Вестовой” (1892), очеркът „Каменов” (1893), Учител Миленков” (1894), хрониката „В село”. (1897). Разказът „Три срещи”, написан през същата година, бележи края на първия етап от литературната му дейност.

 Влайков е от онези писатели, на които светът, животът и човекът им е даден веднъж завинаги от спомените, впечатленията и преживяванията в родното място.

 Тойпочти никога не се отдалечава от живота на хората от родното си място. Дори тогава, когато мястото на действието се е променило, героите му са пак от средата на обществото, в което е прекарал своето детинство и юношество.

 Влайков създава и няколко разкази и повести - ”Каменов”, „В село” - в които рисува нашите политически нрави, разрухата на партизанството, безидейната обществена борба.

 Народническият идеал, в който вярва, казва, че интелигента трябва да слезе до народа, сред когото да разнася просвета, култура, знание; да му помогне в усилията към по-щастлив живот.

Отделна книга с литературни произведения на Т. Г. Влайков се явява за първи път през 1897 година, т. е. петнадесет години след като е печатал първите си произведения в периодичния печат. Книгата е озаглавена: „Т. Г. Влайков (Веселин) — Разкази и повести. Книга първа.”. В нея влизат: творбите му публикувани дотогава.


  Литературна дейност на Влайков 1925 - 1943

Влайков прекратява литературната си дейност за около две десетилетия. Но след 9 юни 1923 г. той като че ли вижда пред себе си края на дълга, 30-годишна политическа кариера. Чувства необходимост да се оттегли от политическата сцена.В него са съзрели проекти за нови творения. На бял свят се появяват две повести : едната е "Стрина Венковица и снаха й" (1925), а другата е „Житието на една майка” (1926)

В повестта „Стрина Венковица и снаха и”страданията и нещастията събират две враждуващи майки пред ранния гроб на страдалката снаха и дъщеря. Двете свати се събират в едно общо страдание и примирени се връщат в живота, познали неговата истина и смисъл. А в повестта „Житието на една майка” Влайков пресъздава тъжната съдба на една майка, погребала и двете си дъщери.

24 февруари 1943. След банкет в ресторант "България" по повод Наградата на Софийска община. Наградените писатели и художници, и журито. Разпознати (отдясно наляво): Тодор Влайков, инж. Иван Иванов, кмет на София, Елин Пелин, … Стилиян Чилингиров, Сирак Скитник, Владимир Василев, Борис Иванов - художник, Борис Ангелушев, … Петър Славински, зад тях - Никола Тузсузов - художник (Ф. 373К, опис 1, а.е. 691, л. 76).
Източник : http://liternet.bg/publish29/evelina-belcheva/vladimir-vasilev.htm

Новото издание на Влайковите съчинения, започнато през 1925 и завършено през 1931, е в шест тома, от които три са с художествени произведения, един е с обществено-просветни въпроси, един — с политически статии, и един — по кооперативното дело и земеделския въпрос.

Дълги години той е редактор на обществено – литературното списание „Демократически преглед” (1902 – 1928), едно от най-значимите издания, оставило трайна следа и в литература. Сътрудничи на сп. „Народен учител”, „Периодическо списание”, сп. „Мисъл”.

Най-значимата творба на Влайков са обширните му спомени озаглавени „Преживяното”, издавани в периода 1934 – 1942. Трите части на книгата – „Детски години”, „Като бях момче” и „Гимназист в София” представят вярна и точна картина през погледа на младия Влайков. Продължение на „Преживяното е мемоарната книга „Завои. Из живота на един писател и общественик”, издадена 1935г., която следва хронологически биографията на зрелия Влайков. Този мемоар е ценен културно-исторически летопис на епохата през погледа на един деен участник в нея.

Към края на живота си , вече полусляп, продължава да твори с помощта на дъщеря си Радка, която не само записва, но и подготвя за печат произведенията му.

Т Г. Влайков говори и пише на своя роден пирдопски говор, дял от средногорското наречие, което нарича «среднобългарски говор», а Константин Иречек определя като «най-чисто българско наречие».

Подписва творбите си с псевдонимите Веселин и Здравко.

Тодор Влайков завършва жизнения си път на 28.04.1943г. в София.