Литературна дейност на Влайков 1925 - 1943
Влайков прекратява литературната си дейност за около две десетилетия. Но след 9 юни 1923 г. той като че ли вижда пред себе си края на дълга, 30-годишна политическа кариера. Чувства необходимост да се оттегли от политическата сцена.В него са съзрели проекти за нови творения. На бял свят се появяват две повести : едната е "Стрина Венковица и снаха й" (1925), а другата е „Житието на една майка” (1926)
В повестта „Стрина Венковица и снаха и”страданията и нещастията събират две враждуващи майки пред ранния гроб на страдалката снаха и дъщеря. Двете свати се събират в едно общо страдание и примирени се връщат в живота, познали неговата истина и смисъл. А в повестта „Житието на една майка” Влайков пресъздава тъжната съдба на една майка, погребала и двете си дъщери.
24 февруари 1943. След банкет в ресторант "България" по повод Наградата на Софийска община. Наградените писатели и художници, и журито. Разпознати (отдясно наляво): Тодор Влайков, инж. Иван Иванов, кмет на София, Елин Пелин, … Стилиян Чилингиров, Сирак Скитник, Владимир Василев, Борис Иванов - художник, Борис Ангелушев, … Петър Славински, зад тях - Никола Тузсузов - художник (Ф. 373К, опис 1, а.е. 691, л. 76).
Източник : http://liternet.bg/publish29/evelina-belcheva/vladimir-vasilev.htm
Новото издание на Влайковите съчинения, започнато през 1925 и завършено през 1931, е в шест тома, от които три са с художествени произведения, един е с обществено-просветни въпроси, един — с политически статии, и един — по кооперативното дело и земеделския въпрос.
Дълги години той е редактор на обществено – литературното списание „Демократически преглед” (1902 – 1928), едно от най-значимите издания, оставило трайна следа и в литература. Сътрудничи на сп. „Народен учител”, „Периодическо списание”, сп. „Мисъл”.
Най-значимата творба на Влайков са обширните му спомени озаглавени „Преживяното”, издавани в периода 1934 – 1942. Трите части на книгата – „Детски години”, „Като бях момче” и „Гимназист в София” представят вярна и точна картина през погледа на младия Влайков. Продължение на „Преживяното е мемоарната книга „Завои. Из живота на един писател и общественик”, издадена 1935г., която следва хронологически биографията на зрелия Влайков. Този мемоар е ценен културно-исторически летопис на епохата през погледа на един деен участник в нея.
Към края на живота си , вече полусляп, продължава да твори с помощта на дъщеря си Радка, която не само записва, но и подготвя за печат произведенията му.
Т Г. Влайков говори и пише на своя роден пирдопски говор, дял от средногорското наречие, което нарича «среднобългарски говор», а Константин Иречек определя като «най-чисто българско наречие».
Подписва творбите си с псевдонимите Веселин и Здравко.
Тодор Влайков завършва жизнения си път на 28.04.1943г. в София.
