Литературна дейност на Влайков до 1897г.
Под влияние на Вазовата стихосбирка „Избавление” у Влайков неусетно се пробужда вроденият поетичен дар. Но преди да се опита в белетристиката, Влайков търси себе си в поезията по подражание на Вазов. Първите си стихотворни опити той изпраща на редактора на "Периодическо списание" Васил Стоянов. Не били отпечатани, тъй като нямали качества на художествени произведения. И все пак, от тоя подражателен период Влайков успял да отпечата няколко стихотворения в пловдивския в. "Марица" под общо заглавие "Македонски сълзи" (1883).
Разкази започва да пише като ученик в VI клас през 1884 г.. В 1885 г. довършва първият си разказ "Седянка",отпечатан в сп. "Народен учител" и "Златко [(Разказ на една бабичка)]", отпечатан в „Периодическо списание”. Още като гимназист, Влайков е свързан с трайно приятелство с бъдещия редактор на сп. „Мисъл” и създател на кръга „Мисъл, д-р Кръстьо Кръстев.
Повлиян от народническите идеи, като студент в Москва, през 1888г., той пише първата си битова повест „Дядовата Славчова унука”. Изпраща я на брат си Алипий, който я публикува в „Периодическо списание” на следващата година. Следват творби като „Леля Гена” (1890г.), „Косач” (1890г.) „Чичо Стайко” (1892), „Ратай” (1892), „Вестовой” (1892), очеркът „Каменов” (1893), Учител Миленков” (1894), хрониката „В село”. (1897). Разказът „Три срещи”, написан през същата година, бележи края на първия етап от литературната му дейност.
Влайков е от онези писатели, на които светът, животът и човекът им е даден веднъж завинаги от спомените, впечатленията и преживяванията в родното място.
Тойпочти никога не се отдалечава от живота на хората от родното си място. Дори тогава, когато мястото на действието се е променило, героите му са пак от средата на обществото, в което е прекарал своето детинство и юношество.
Влайков създава и няколко разкази и повести - ”Каменов”, „В село” - в които рисува нашите политически нрави, разрухата на партизанството, безидейната обществена борба.
Народническият идеал, в който вярва, казва, че интелигента трябва да слезе до народа, сред когото да разнася просвета, култура, знание; да му помогне в усилията към по-щастлив живот.
Отделна книга с литературни произведения на Т. Г. Влайков се явява за първи път през 1897 година, т. е. петнадесет години след като е печатал първите си произведения в периодичния печат. Книгата е озаглавена: „Т. Г. Влайков (Веселин) — Разкази и повести. Книга първа.”. В нея влизат: творбите му публикувани дотогава.
