Политическата дейност на Тодор Влайков
Промените в политическия живот след управлението на Стефан Стамболов го заставят да се замисли върху нашата политическа действителност. Тя буди у него желанието да й се противопостави с нови хора, с нови идеи. През 1895 г. Константин Стоилов разтуря Народното събрание и обявява нови избори. Влайков и д-р Кръстьо Кръстев, решават да се кандидатират за народни представители - първият в Пирдоп, а вторият в Казанлък. Претърпяват неуспех.
През 1900 г. Влайков става член на Демократическата партия. Но отвратен от службогонството и липсата на морал, през юли 1905 г., Тодор Влайков, заедно с т. нар. "млади демократи" напускат Демократическата партия - пряк наследник на старата Либерална партия, за да основат нова политическа формация - Радикалдемократическа партия.
На 1 октомври 1902 г. под редакцията на Тодор Влайков излиза първият брой на списание "Демократически преглед", превърнало се по-късно в идеен център на РДП. Летоброенето на Радикалдемократическата партия започва от юли 1905 г. - когато е избран временен централен комитет, чиято основна цел е да подготви свикването на учредителен форум. Първият конгрес на РДП се провежда през август 1906 г. На него се приемат устав и програма на партията. Конгресът избира нов централен комитет в състав: Тодор Влайков - секретар и касиер, Илия Георгов- редактор на вестник "Демократ" (печатно издание на РДП), Найчо Цанов, Стефан. Гидиков .
Още през 1891 г. Тодор Влайков създава първата българска кооперация в с. Мирково (Софийска област), а през 1907 г. РДП става инициатор за формирането на Съюза на кооперациите в България.
Като активен участник в политическия живот Влайков е депутат в V Велико народно събрание и в ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХVІІІ, ХХ, ХХІ и ХХІІ Обикновено народно събрание.
След 9 юни 1923 година той като че вижда пред себе си края на дълга, 30-годишна политическа кариера. През 1922 Влайков се включва в коалицията Конституционен блок, а през 1923 г. участва в образуването на Демократическия сговор, защото според него това е единствената възможност да се опази България от ново издание на нечия диктатура, подобна на управлението на Александър Стамболийски..
. В началото на 1924г. голяма част от членовете на РДП се отделят от Сговора, но Влайков остава в него до 1931г., когато се оттегля от активна политическа дейност.
