Патронът..

РОДНО МЯСТО И ЖИЗНЕНА СРЕДА

Пирдоп е един от ония наши малки градове, които преди Освобождението са били запазени от бурите на големите народни движения. В тоя градец се ражда Тодор Влайков през 1865 год. на 13 февруари. Баща му не оставял семейството си в нужда, защото не се боял от работата. Отначало бил тъкач, а после, понеже бил грамотен, по препоръка на местен чорбаджия, станал селски рабушчия (бирник). След Освобождението, той си опитал щастието да стане кръчмар, обаче не му провървяло и се върнал към земеделието и каруцарството.

Майката била същински тип на българска примерна домакиня и жена. Тя се отличавала със своята кротост, женственост и любвеобилие. Дето чуела болни, тя се притичала на помощ с каквото могла. Пригледвала недъгави, раздавала от скътания излишък на бедните и на всеки, който похлопа на нейното кротко сърце. По инстинкт и духовно родство малкият Тодор бил по-близък с майка си, отколкото с бащата. И тя му поверявала всички важни поръчки, които е трябвало да се извършат скритом от бащата. На него тя възлагала да обикаля болни, да раздава помощи, да се осведомява за нуждите на близки и далечни. Тая благотворителна служба му дава възможност да изучи живота на своите съграждани, да се срещне с разнообразни характери и да надникне в човешката неволя. Наследил от майка си любов към хората, Влайков се явявал сред страдащите и немощните не като обикновен наблюдател, а с живото, топло чувство на брат, комуто не е безразлична участта на хората.

Още от детинство, е запазил скъпи спомени и чувства за девет години по-големия си брат Алипий, който също така е възприел от майката всичките й благородни качества. Още когато Тодор бил на пет години, брат му го научил да чете. Първоначалното образование, след домашните уроци, Тодор започнал в родния си град, къдетоучил до II клас(днес 6 клас). Това било през 1876 година. Въстанията му попречили да продължи учението си другаде. Покрай учебните предмети в училището, бъдещият писател за пръв път се запознал с особената наслада от стихотворенията, които им давали да учат наизуст. Случайно, тутакси след Освобождението, през града минал някакъв пътуващ книжар. От него Влайков купил стихосбирката "Избавление" на Вазов. Скоро научил всички стихове от нея и често ги рецитирал насаме. Неусетно у него се пробудил вроденият поетичен дар. По подражание на Вазов, Влайков опитва да пише първите си стихове. Интересът му към поезията се подклаждал и от книгите, които брат му Алипий, учител и библиотекар в Пирдоп, занасял вкъщи за малкия читател. От тия книги в паметта му останали "Злочеста Кръстинка" от Ил. Р. Блъсков, "Наводнението на Дунава" и др.През 1878-79 година той постъпва като ученик в II клас на Софийската гимназия. Както и досега, той бил прилежен и не занемарявал уроците си. Но все пак намирал време да чете и произведенията на руските класици - Пушкин и Лермонтов, а по-нататък Гогол и Тургенев]. Повишеният интерес към литературата между някои ученици от това време сближава Влайков с д-р Кръстев, Никола Висковски и Никола Минков, все ученици в гимназията, и с тях образува един литературен кръжец. . Примерен и трудолюбив ученик, Влайков неуморно чете книги вън от училището и следи периодическите списания, които му попадат под ръка.

Влайков

17 Март 2016

Посещения: 13753

Прочети още...